В тази статия
Наследството се открива в момента на смъртта, а първият документ, който ще ви трябва, е удостоверението за наследници от общината по последния постоянен адрес на починалия. До 6 месеца един от наследниците трябва да подаде декларация в общината. Съпругът, децата, внуците и родителите не плащат данък върху наследството. Повечето стъпки можете да направите от чужбина — с електронен подпис или чрез пълномощник.
- декларация
- 6 месеца
- в общината, по ЗМДТ
- данък
- 0 €
- за съпруг и роднини по права линия
- приемане по опис
- 3 месеца
- от узнаването, ако има дългове
- праг
- 127 822,97 €
- за данък на братя, сестри и други
- ден 0Откриване на наследствотос настъпването на смъртта
- веднагаУдостоверение за наследнициот общината по последния постоянен адрес
- до 3 месецаПриемане по описсамо ако искате да отговаряте до размера на наследството
- до 6 месецаДекларация в общинатаза данък наследство и данък сгради
- послеДелба или продажбас договор или нотариален акт
Удостоверение за наследници
Издава го общината (кметът) по последния постоянен адрес на починалия — не общината, в която се намира имотът, и не вашата. В него са вписани наследниците по закон. С него се доказва кой наследява пред нотариус, банка, Агенцията по вписванията и общината.
- Онлайн — през Единния портал (услуга 2016) с квалифициран или мобилен електронен подпис и активен профил в системата за сигурно електронно връчване;
- чрез пълномощник — роднина или друг човек в България с пълномощно;
- лично — в центъра за услуги на общината или в кметството.
Удостоверението се получава лично, по пощата на посочен адрес (пощата се плаща от вас) или в профила ви за електронно връчване. Таксите и сроковете се определят от всяка община — проверете на сайта ѝ.
Приемане или отказ от наследството
Наследството се придобива с приемането (чл. 48 от Закона за наследството). Приемане има и без изрично заявление — когато извършите действие, което несъмнено показва, че приемате: например продадете, дадете под наем или ремонтирате имота. Изрично приемане и отказ се правят с писмено заявление до районния съд, в чийто район е открито наследството, и се вписват в особена книга (чл. 49 и чл. 52).
- Отказът и приемането не могат да бъдат частични, под условие или за срок (чл. 54).
- Частта на отказалия се наследник увеличава дяловете на останалите (чл. 53).
- Срок за приемане законът не определя, но всеки заинтересуван (например кредитор) може да поиска от съда да ви определи срок. Ако не отговорите в него, губите правото да приемете (чл. 51).
- Ако живеете в друга държава от ЕС, заявление за приемане или отказ можете да подадете и пред съда в държавата, в която живеете (чл. 13 от Регламент (ЕС) № 650/2012).
Декларация в общината и данъци
В 6-месечен срок от откриването на наследството наследниците подават декларация по чл. 32 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) в общината по последното местожителство на починалия. Ако той е живял в чужбина — в общината, където е по-голямата част от имуществото му в България. Декларацията, подадена в срок от един наследник, ползва и останалите. В същия срок се подава и декларацията за данък върху недвижимите имоти за наследения имот; ако никой не я подаде, общината открива партида служебно (чл. 14, ал. 6).
За наследник, който не е съпруг, низходящ, родител, брат или сестра, 6-те месеца текат от узнаването за наследството. Имущество, за което научите по-късно, се декларира до един месец от узнаването.
Данък върху наследството
| Данък | |
|---|---|
| Съпруг | не се дължи |
| Деца, внуци, родители и други роднини по права линия | не се дължи |
| Братя, сестри и техните деца | 0,4–0,8 % за дял над 127 822,97 € |
| Всички останали | 3,3–6,6 % за дял над 127 822,97 € |
Чл. 31 и чл. 36 ЗМДТ. Конкретната ставка определя общинският съвет. Прагът в закона е 250 000 лв.; в евро — по фиксирания курс 1,95583.
Данъкът се определя отделно за всеки наследник и се съобщава от общината. С него се облага имуществото на български граждани в България и в чужбина и имуществото на чужди граждани в България (чл. 29). Наследеното имущество не е доход и не се облага с данък върху доходите.
Делба и продажба
Докато наследниците не поделят имота, той е съсобствен. Всеки наследник може винаги да поиска делба, дори наследодателят да е разпоредил друго (чл. 69). Делбата може да е доброволна — с договор между всички наследници, или съдебна. При делба местен данък за придобиване се плаща само ако дялът ви се увеличава — върху превишението (чл. 47, ал. 3 ЗМДТ).
Ако продадете наследен имот и сте местно лице на България или на държава от ЕС/ЕИП, доходът не се облага (чл. 13, ал. 1, т. 26 и чл. 37, ал. 7 ЗДДФЛ). Ако живеете извън ЕС/ЕИП, се дължи окончателен данък 10 % върху печалбата — уточнете в НАП как се определя цената на придобиване.
Вземете удостоверение за наследници
От общината по последния постоянен адрес на починалия.
Подайте декларацията в общината
До 6 месеца — за данък наследство и данък сгради.
Проверете имота
В Имотния регистър на Агенцията по вписванията и в кадастъра.
Делба или продажба
Пред нотариус в района на имота — лично или с нотариално пълномощно с едновременна заверка на подписа и съдържанието.
Наследство с връзка с друга държава от ЕС
От 17 август 2015 г. в държавите от ЕС (без Дания и Ирландия) се прилага Регламент (ЕС) № 650/2012. Наследяването по правило се урежда от правото на държавата, в която починалият е живял обичайно, освен ако в завещание не е избрал правото на държавата, чийто гражданин е. Вписването на права върху имот в България обаче се извършва по българските правила. Регламентът не урежда данъците.
Европейското удостоверение за наследство доказва, че сте наследник, в друга държава от ЕС, без допълнителна процедура. То не е задължително. В България го издава само районният съд по последния постоянен адрес на починалия, а ако той няма адрес в България — Софийският районен съд. Заверените копия важат 6 месеца и могат да се продължат.
Необходими документи
- Заявление за удостоверение за наследници (по образец на общината)
- Документ за самоличност; при пълномощник — пълномощно
- Препис-извлечение от акт за смърт, ако смъртта е настъпила в чужбина и още не е вписана в България
- Декларация по чл. 32 ЗМДТ — вид, местонахождение и оценка на наследеното имущество
- Документи за собственост на имота (нотариален акт, скица)
- За отказ или приемане — писмено заявление до районния съд
Често задавани въпроси
Трябва ли да дойда в България, за да приема наследството?
Не непременно. Приемане има и с действия, които показват волята ви. За изрично заявление до районния съд чрез пълномощник уточнете изискванията към пълномощното в съответния съд. Ако живеете в държава от ЕС, можете да заявите приемане или отказ пред съда там.
Плащам ли данък, ако наследявам от родителите си?
Не. Съпругът и наследниците по права линия без ограничение — деца, внуци, родители — не плащат данък върху наследството. Декларацията в общината обаче се подава.
Какво става, ако никой не подаде декларацията до 6 месеца?
Общината открива партида за данък сгради служебно по своите данни и тези от регистрите. За неподадена декларация могат да се наложат санкции — уточнете в общината.
Мога ли да се откажа само от имота, а да запазя друго?
Не. Приемането и отказът за част от наследството, под условие или за срок, са недействителни.
Нужно ли ми е европейско удостоверение за наследство?
Само ако трябва да докажете, че сте наследник, в друга държава от ЕС. За имот в България обикновено стига българското удостоверение за наследници.
Официални източници
- Закон за наследството (чл. 48–69)
- Закон за местните данъци и такси (чл. 14, 29–38, 47)
- Единен портал: услуга 2016 „Издаване на удостоверение за наследници“
- Закон за данъците върху доходите на физическите лица (чл. 13, ал. 1, т. 26; чл. 37)
- Европейски портал за електронно правосъдие: наследяване, България
- Your Europe: наследство с международен елемент
Информацията е с информативен характер. За официални указания, такси и срокове се обръщайте към посочения първоизточник или към съответната институция.